Имах среща.
С клуб „Приятели на книгата“ в СОУ „Васил Левски“ – Стара Загора.
Множество хубави деца, много хубави.
Имаха предварително дадена задача – да напишат текст, в койта да са включени поне три от думите Великден, зайче, черупка, трева, боя, червено, пиле, козунак, камион, кмет, копче, слънце. Всички бяхме подготвени – те четоха, аз четох. Хубаво.
Между другото, в началото на срещата, докато се представях, споменах мимоходом, че съм на 137 години.
Едно момченце ме попита наистина ли съм на толкова. Толкова млад, а тъй галантен!
Аз казах, че не, не съм на 137. Всъщност съм на 148, но се изкарвам по-млада.
Към края на срещата учителката пита – кажете, деца, какво да пожелаем на госпожа Донева?
И те казват – да е жива и здрава, да напише още много книги…
– И още много успешни пластични операции! – допълва моят човек с годините 🙂
Децата са уникални (ох много се смях на пластичните операции :))
чудни са те! 🙂