Мария
Старата циганка, зимата,
с мръсното бяло палто,
зъзне на пътя,
пушеци тежки издиша,
и вместо фасове
хвърля студени кокичета.
ТТ
Безхарактерна и мека зима.
И няма сняг. И няма свястна рима
за пазвите на кишавата нощ.
И без да искаш се усещаш лош,
и спираш по средата сериалите,
и котката не дава да я галите,
и вече пусто е шишенцето с ракия…
Поне четеш куплети от Мария!
🙂
Хубавицееее, не се закачай с циганки – ще ти нагадаят щура пролет, в чудо ще се видиш 😉
ще го понеса, само да стане топло вече 🙂
Разкош…от думи!
🙂