Въведение
Откакто остарях, най-интересни са ми книгите, които вече съм чела.
От една страна, толкова стремително съм започнала да забравям, че нищо не ми е останало в главата, само най-обща омара от спомена за удоволствието, което съм изпитвала, докато съм ги чела и съм мислила за тях.
От друга страна – естествената старческа мнителност и недоверчивост към новото – че то туй новите книги книги ли са? Едно време да видиш ти какви книги имаше!
„Бърни Кълвача“ например съм я купувала 4 пъти, може и 5 да са били, и съм я подарявала, и все без книга си оставах. Другата такава книжица за обичане и подаряване и вечен недостиг ми е „Невидимото дете“.
И ето – Алтера направиха ново издание. Аз се затичах и си го купих. За себе си, с намерение да прикова книгата с верига към крака на леглото и никога да не се разделям с нея.
Да знаете само колко е хубава…
I част – любовна
Започнах да я чета отново. Смутено и радостно, като на нова среща с любовник, с когото не сме се виждали голи от години.
Още от първия ред я обичам.
В тази книга има повече поезия, отколкото във всички книги със стихотворения, които съм прочела за цяла година. В същото време разказът е динамичен, има действие и дъх. Има ярки герои, интрига, копнеж, идеи, оо, спагети, о!
Езикът на Том Робинз е толкова ярък и плътен, само с Пратчет бих могла да го съизмеря, също така богат и изненадващ, но по-кадифен, романтичен и емоционално задълбочен. Започна ли да цитирам, няма какво да ме спре. Всичко ми е любимо в тази книга, затова отварям напосоки (няма нотариус, който да свидетелства, че наистина ще избера случаен цитат, налага се да ми повярвате, ако искате)
„Как ли се чувстваше Бърнард от това, че трябва да облича своите кичури на кълвач в одежди на гарги? Погледите на възхита, които той хвърляше на короните на Лий-Шери и Халеакала, биха накарали дори разсеяния наблюдател да го сравни с познавач на рубини, попаднал под улей за спускане на въглища. Но при по-внимателно изследване човек трябваше да признае, че той изпитва почти сладичко удоволствие от това да разнася къдриците си нелегално, като скрива техния блясък от студените очи на закона чрез най-тънкия милиметър пигмент.
Пък и Бърнард, като всички мъже, разнасяше в панталоните си най-известния червенокос – особено смешен и опасен.“
🙂 Ами тук отворих.
Тази книга е едновременно романтична, еротична и смешна, и тия три съставки не си пречат ни най-малко, което е удивително като всеки щастлив смях.
И като добавим към всичко това линията за отношенията между автора и пишещата му машина, романът става като многопластова торта с хармонично съчетани и хитроумно скрити вкусни изненади между пластовете.
„- Какво търсите от една пишеща машина? – попита ме продавачът.
– Нещо повече от думи – отговорих аз – кристали. Искам да пращам към своите читатели заряди от кристали, някои от които да са с цветовете на орхидеи и божур, а други да улавят радиосигнали от секретен град, който е нещо средно между Кони Айлънд и Париж.“
Ох, каква хубава книга…
Спирам да разказвам, който има нужда от чудно хубава книга, може да вземе тази.
ІІ част – Мале, колко ме дразнят някои хора, или Кой ви каза, че можете да ми пипате най-любимото
Lammoth скоро беше подхванал тази тема, За имената на авторите.
На мен корицата на първото издание ми се вижда много по-красива, подходяща и създаваща точното настроение, но може би това се дължи на моята любовна предразположеност, защото с нея съм си свикнала и първо нея съм видяла. Показвам, всеки може да прецени и да си има мнение, нормално е, нека.
Корицата на първото издание:
Корицата на новото издание:
За вкусове не се спори, сигурно са имали причина да нахвърлят този сбит, неточен и не особено красив преразказ, както и да е, живи и здрави да са.
Ама… защо са сменили заглавието?! От „Бърни Кълвача“ книгата ми, моята любима книга, изведнъж се е преименувала на „Натюрморт с кълвач“.
Не съм специалист нито по френски, нито по английски език, но мисля, че някой е пътувал с отворен цип на чантата и без да забележи е изръсил играта на думи. Понеже, както съм застанала на лунна светлина, nature morte (фр.) не ми звучи като да е едно и също със still life (англ.) Напротив, напротив.
Моите почитания към Шошо, ако не беше я превел така чудесно, как щях да срещна хубавата книга, да се потопя в нея, да я обичам и да й се наслаждавам. Знам, че и той я обича, и то се вижда и в „Лора от сутрин до вечер“ (Книгата!!! Не филма, моля.)
Ама… ама… Защо, по дяволите, принцеса Лей-Чери е прекръстена на Лий-Шери?!?!
Кой ви каза, че можете просто ей така да сменяте името на любимата ми принцеса?!?!
„Въпреки бледността и нещастието, които бяха легнали върху нея, както лошият сън лежи върху изпомачканата калъфка на възглавницата, тя беше прекрасна. Косата й, права и червена като изгладен кетчуп, използваше еднопосочната помощ на гравитацията чак до кръста й; сините й очи бяха меки и влажни като „яйца по мексикански“, а дългата извивка на миглите й хвърляше влакнести сенки върху овала на бузите й. Тя не беше висока, но краката, които се подаваха под полата й, бяха крака на висока жена, а под фланелката й с надпис „Голямата бомба е да няма бомби!“ нейните удивителни закръглени гърди подскачаха лекичко като топки, балансирани върху носовете на тюлени.“
Кой ви каза, че можете просто така да й смените името?!
Абе какво питам, името на автора е променено – беше Том Робинз, а една сутрин се събуди, погледна в огледалото и забеляза, че вече е Робинс. Честито.
Заключение
Книгата е прекрасна, любима на щастливците, които са я чели, още от 1993 година.
Прочетете я и вие, ако още не сте, за да има повече щастливци на тоя лош свят.
Шошо, Алтера и който още отговаря за това пъклено дело. Момчета и момичета. От уважение към любовта на читателите към тази хубава важна нежна книга, какво ви пречеше да напишете една бележка от издателството – така и така, направихме промени в превода, защото…?
Още от Том Робинс на български:
„Дори каубойките плачат“, „Вила „Инкогнито“, „Б като Бира“
Мария Донева 
Благодаря ти от сърце, че ми припомни Бърни кълвача…
хубава!
ха, и аз останах минус Невидимото дете… book-crossing-а е хубаво нещо 😉
и пак си я купувам, и пак пак 🙂
помня как преди години ходих чак до Лахайна и страшен резил – така и не успях да видя голямото смокиново дърво, но поне картичкаа с неговия образ си купих :)…
и да попитам – освен изброените от теб неща, има ли други промени? преводът същия ли е?
нали ти казвам, нямам си старата книга… но непременно ще си я купя, ако я видя някъде!
мисля, че няма други промени, аа ако има, не са дразнещи, все така неописуемо-сладостно е
например за сълзата, която се била надвесила от миглите на Лей-Чери като дебела жена на прозореца на апартамент… което си помня от преди, си го намерих
тишината, която била бяла като зъбобол
дантелата на бикините, която сладко изохкала към обувките на Ралф Нейдър
такива работи…
http://www.ludost.info/burni1.htm
старата – цялата май е тук
аз искам да я гушкам 🙂
о да. просто я сложих за всеки случай 🙂
допринасям с любим цитат:
„На континента валеше дъжд. Лекият сив дъжд, който твори любовта. Настоятелният дъжд, който знае всеки скрит вход на яката и пазарската чанта. Тихият дъжд, от който тенекиен покрив може да ръждяса, без да издаде звук в знак на протест. Шаманският дъжд, който храни въображението. Дъждът, който звучи като таен език, шепнещ като екстаза на първобитните за същността на нещата….“
:)….
даааа
Преиздадена?! Хухвам да купувам, че с два „Бърни Кълвача“ ще се чувствам по-уверена в живота, отколкото с един, разпадащ се откъм кориците.
знам за какво говориш. 🙂
Дааааа:))) Не притежавам книгата по абсолютно същата причина – емнайсет пъти я купувах и не устоявах на нуждата да я подаря на поредния приятел, за да си я има. Имам същия проблем с още поне 4 книги. И ужасно мразя да ми препревеждат любимите светове. Второто издание на „Последна любов в Цариград“ ме докара до отчаяние с различията в имена, места и…ритъм (първото издание беше подарено на един чудесен мъж, след почти 10-годишно съжителство; с книгата, не с мъжа;).
такова е ❤ 🙂
О, непременно ще взема нещо негово, даже вече нямам търпение да си взема нещо негово 🙂
надявам се наистина да ти допадне
Защото според романа това е най-важният въпрос… само че пропуснах да го спомена по-долу
🙂
от вълнение започнах да звуча като развалена грамофонна плоча 😳 😀
А защо сте озаглавили тази публикация „как да задържим любовта“?
Аз за първи път попадам тук, и то да налетя точно на една такава новина си е…тих празник за душата! Знам точно за какво говориш с препрочитането на старите книги 🙂 Имам чувството, че е било толкова отдавна, че вероятно няма да усетя разликите в превода и ще ми е като нова! Да си призная, има книги ( и сред тях Пратчет и Дъглас Адамс), които препрочитам след нарочно много време точно заради усещането, че са като нови…та и проблемите с паметта имат положителна страна 😉
аха 🙂 на майка ми мога да й разкажа един виц десет пъти, винаги й е като нов 🙂 само че никога не й е смешно
здравей 🙂
Изкушавам се да се вмъкна в темата и да се отклоня малко от темата- аз съм така с любимия си изпълнител – понякога дни наред и седмици го слушам ,нонстоп….изисквам от другите край мен да съпреживяват….,а после спирам- за много дълго – за да изпитам отново , и отново срещата си с него
ех, любов 🙂
мамини душички 🙂
http://www.ludost.info/burni1.htm
о, да!
но и на хартия е хубаво 🙂
Здравей, Мария! Щастлив съм, че тази книга ти е поне толкова любима колкото и на мен. Няма да навлизам в подробни възхити по текста, защото от позицията ми на преводач може да се долови намек за самохвалство. Направо към оплакванията 🙂
Заглавието на първото издание на книгата от 1993-та беше измислено и наложено от тогавашния издател – чудесен поет и чаровен измамник Панос Статоянис. Той освен че не ми плати, разбира се не беше платил и лиценз за издаването на книгата. И така когато Алтера решиха да я преиздават писаха на агента на Том Робинз (както държа да се изписва името му на български, защото е фонетично и всякак по-правилно, но издателите не се съгласиха, даже не си спомням да са ме питали като са го променили). Запитването за новото издание стигна до самия автор, което за мен беше като да си контактувам с Господ. Отговорът дойде от един доста гневен Бог, който каза, че „Бърни Кълвача“ било заглавие на детска книжка или анимационен филм, но не и на неговата книга и дори предложи 10 варианта за заглавие в случай че „Натюрморт с кълвач“ не ни харесва. Доста се засрамих, че сме ползвали това заглавие, дори да нямах никаква вина за това.
Относно промените в името на принцесата и други. При превода на книгата бях на 20 годишна възраст, едва втори курс английска филология и на места в превода това си личеше. Когато ми предложиха преиздаване държах да направя редакция. Напълно съм уверен, че второто издание има един доста по-добър и верен превод. А след гневното писмо на Том Робинз бях решен да направя така че това издание да е по-вярно на него, а не на нашите спомени и грешки отпреди 20 години. Ето как се промени името не само на принцесата, но и на други герои, както и някои изрази, просто защото не бяха верни. И както те дразни изписването Робинс, така мен ме издразни да открия, че съм сбъркал фонетично как звучи името на главната героиня! Срам!
Може би всичко това, което ти пиша щеше да е уместно да се появи като бележка към второто издание, но не съм издател и дори не ми е хрумнало да го предложа на Алтера.
Благодаря ти и за коментарите относно „Лора от сутрин до вечер“ – книгата и филма. И двете са мои деца – едното е умно и грозновато, другото е красиво и глуповато (оставам на теб да решиш кое кое е :), но и двете ги обичам еднакво така че няма как да коментирам каквито и да било сравнения между тях.
За такива случай вадя един от любимите ми вицове:
Две кози бродят из града, умрели от глад. Жега, август, градът е опустял, тревата е изгоряла и никъде не се съзират остатъци от храна. Козите се скриват на сянка зад едно кино и какво да видят – изхвърлени четири кутии с прожекционната лента на стар филм. Спогледали се и бавно започнали да ядат лентата. Когато привършили и едвам преглътнали последните парченца, едната коза казала:
– Е, как ти се стори лентата?
– Книгата беше по-хубава – отвърнала другата.
Pingback: За блога, книгите, срещите, уважението и чистото щастие | Мария Донева
Книга, в която се влюбих от първото изречение. След као я започнах реших да споделя малко и с една приятелка. Четохме я цяла вечер, а на другия ден я занесохме в кафето на Математическия факултет и устроихме 4 часово литературно четене, пред сменяща се публика, която ни черпеше с шоколад ром за подкрепление Накрая нямах глас и виждах само фрагменти от старници :)…. И също като „Невидимото дете“ и „Последното изкушение“ тя е моят „хляб по водите“, подарявала съм я и са ми я отмъквали поне 3-4 пъти.
ех, че хубаво!
бих искала да ви познавам