Как чудесно се успах!
Сладко и нарочно!
До кафето се добрах
в 11 точно.
Пих го дълго, пих го с кеф,
още по пижама.
Дишам крепко и добре.
В офиса ме няма.
Няма ме във автобуса,
няма ме в таксито.
Даже може да закуся.
Кой за мене пита?
Малко съм като насън.
Боса на паркета
гледам – ръси дъжд навън,
чорлави врабчета,
понеделник, трескав ден,
запотен и жалък.
Да, но не и тук при мен.
Чувствам се успяла.
Няма да се извиня!
И не се обаждам.
Само мой си е денят.
Само аз съм важна.
и-и-ийессс 😀
ах, какви прекрасни рими
хем са леки, хем неповторими
: ))
Страхотно…
Pingback: Tweets that mention Как чудесно се успах… « Мария Донева -- Topsy.com
Прелест… 🙂
благодаря ви, вие сте наистина много мили!
аз мисля, че човек трябва да прави това, в което е добър
бива те в спането? развивай се в тази насока!
🙂
Прекрасно е и стихотворението и спокойствието на един успал се човек.
Това е май точно за мен!Благодаря !
и аз, приятно е 🙂
Мария, Мария… това стихотворение направи деня ми още по-хубав 🙂 Да знаеш че утре смятам да го потренирам и да се успя „сладко и нарочно“ :)))
доволна ще останеш! 🙂
Много хубаво си описала този момент. Звучи някак си приказно, та чак да ти завиди човек, че си се успала. Харесва ми! 🙂
а на мен направо ми е любимо!
Много яки стихчета, респект!
Я сподели, моля, къде може да те следи човек (че не ползвам RSS) – постваш ли на facebook или twitter?
Здравей и благодаря 🙂
Ако искаш, можеш да надникваш тук, или да си вземеш книга от книжарницата. След седмица-две ще имам нова, „Меко слънце“
🙂
Оо, ама ти си про, това обяснява някои неща 😉
Книжките има ли онлайн от къде да се вземат, че не съм в България? Определено бих си взел някоя – аз като начеващ поет си търся вдъхновение 😉 а повечето нови неща, които срещам, ми идват по-далечни
И ако нямаш присъствие по социалните мрежи си помисли пак – особено като имаш и книжки за продаване няма да навреди да запознаеш паплачта с творчеството си
Мария, надявам се да направите представяне на новата книга в София и да успея да дойда 🙂
ще го наредим! :))
Аз съм про, и само много рядко – контра :)))
Мисля, че „Има страшно“ и „Прикоткване на смисъла“ все още могат да се поръчат от он-лайн книжарниците, „Прикоткването“ се намира по-трудно в момента, но пък предстои да допечатат нов тираж, тъй че все ще го има.
Надникнах в блога ти, мисля, че имаме някои пресечни точки в темите, а също, надявам се, и в доброто настроение 🙂
Поздрави и благодаря 🙂
Здравей, Мария.
Радвам се, че мога да се докосна до твоите стихотворения.С такава лекота и образност успяваш да внесеш живинка дори и в не толкоз слънчевите ми дни. Нямах представа, че издаваш стихосбирки, въпреки че от едно известно време следя, това което е поствано във facebook. Дано успея да ги намеря в книжарниците. Не зная откъде черпиш муза, но резултата е страхотното усещане, което оставяш в мен всеки път, когато прочета новата ти творба. Желая ти и занапред успехи!
това е голяма радост за мен
благодаря ти!
Това стихотворение го разпратих на поне десетина мои приятели и мнението на всички беше, че е много поучително, даващо самочувствие и вяра в утрешният ден.
„Поучително“ е думата!
И „педагогично“ – за твърде добре възпитани деца. :)))
Е, страхотно ме развесели!
урааа! :))))
Който е на работа….да потърси Мария за извинение. Аз не се чувствам виновна:-)
кажи им го в очите!!! :)))))
Бравос, Мимка. И аз така искам!
избягай за един час. всички имаме това право. ❤