Още нося лятното си тяло,
а пък то е тънко за мъглата.
Ветровете го обгръщат цялото
и го вдигат леко над земята.
Доверчиво гали дъждовете,
глупаво във къщи ги прибира.
Щом луната ледена засвети –
вижда се, през кожата прозира.
Топлината вече е изпита.
Пръстите са влажни и студени.
На кълбо се свива, беззащитно,
тялото, за лято пригодено.
Мария Донева 
Много ми хареса!
благодаря 🙂
бр-р-ррр, ефирно стихче като тъничкия скреж тази сутрин 😉
наистина ли, скреж?! ейййй….