Среща

Този мъж не е случаен!
Нито шапката му. Там
мисъл някаква витае –
той си я разхожда сам,

води я във зоопарка,
смешни песнички й пее,
храни я със гледки ярки,
като ходи, я люлее…

Тази мисъл е неясна,
вечно се върти и шава –
в шапката му й е тясно.
Кой ще я търпи такава?

Ала той си я отглежда.
Свикнал е да си я има.
Няма никакви надежди –
просто тя му е любима,

и така си я повтаря
от неделя до неделя.
В шапката си я затваря,
с никого не я споделя.

Този мъж така си ходи
под дървета и капчуци,
мълчалив и старомоден,
потопен във свои звуци.

2 thoughts on “Среща

  1. прекрасни стихове!!!!просто прекрасни, дори човекът ми е пред погледа

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s