Дете със меки, влажни пръсти
е подредило покрай влака
коли, като калинки пъстри,
на прелеза които чакат.
Магаре сиво, с бял корем,
и второ, този път – кафяво.
Под облаци от млечен крем –
до стадо къщи – стадо крави.
Чупливи, лекички – перце,
подпрени, за да бъдат прави,
две баби с трепкащи ръце,
които лютеница правят.
И като истински пътува
там влакът, отминава вече.
А аз в едно купе кротувам –
сънливо истинско човече.
Мария Донева 
На облаците ще говоря
къде остана моя сън?
Не дваж ,хиляда ще повторя
отиде той при теб навън.
Не лютеници, не калинки,
така цветя и песни и звънци
открадна ти навек в картинки
с тез хубави ,тъгуващи очи.
:)mime, mime…srcerazbivach!:)
Сънят цветята изпотъпка,
на ореха се покатери.
По покрива остави стъпки.
Пролука някаква намери,
последва мравешка пътека,
тих паяк стълбичка му спусна.
В леглото мушна се полека.
Една целувка (много вкусна)
ми носеше, и ми я даде.
И във косата ми подиша.
И няколко милувки гладни…
но няма тук за тях да пиша.
🙂
Pingback: Край стадо къщи… | Мария Донева