След всичко

Хладните длани на раздялата
милват лицето. Без усилие
дни идват, дни си отиват.
Нощите са малко самотни,
благословени гладки чаршафи.
И вечер всичко си е на мястото,
където го оставих сутринта.

Любимото лице, което вече не обичам,
не ме измъчва.
Спокойствието бие по прозорците.
Това е водопад от изумление и яснота.
И само някой хубав спомен,
като парче стена
с невъзмутимо весели тапети

ме гледа сред отломките от къщата.

9 thoughts on “След всичко

  1. Лилия явно се е изморила от обиколки по блоговете. 🙂

  2. изумлението изтънява до поточе, а яснотата става необятна-а-а 🙂

  3. Хубаво хубаво миме, точно така е както казваш в стихчето, ама тоочно така; и въздух където спираш да си поемеш, точно там свършва..и идва преди да ти е опротивял света.направо вече ти си стана един говорещ женски дух и който иска да каже нещо, трябва да дойде с две златни листенца, да покаже къде го боли и ти ще го кажеш членоразделно така че всички да разберат,че и тях ги боли точно там***

Оставяне на отзив за тошко Отказ

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s