Мека като котка на дивана,
тиха като паяк на тавана,
сгъната на четири, сгъстена,
в шепата ми топло разтопена,
тайна и откъсната от всичко,
скрита, и самотна, и самичка,
семка от къпина, от черница,
нота, чер пипер, сачма, зеница,
и опитомена, и домашна,
но в безсънните ми нощи страшна,
проста мисъл, дразнеща, такава –
мисълта, че времето минава.
Мария Донева 
Да, няма да усетиш как времето за раждане и отглеждане на деца минава… Интелектуалецът- естет ще ревне „гадна и еснафска проповед“, да ама в живота ни сме си самодостатъчни без онова, което не излиза от нас!
не сме си самодостатъчни… Елисавета Багряна по този повод на преклонна възраст ни обясняваше, че едва ли не била щастлива, защото раждала поезия, а не могла син да роди… Добра утеха!
Добро утро, Мирчо. Ти какво се размисли за деца, рано-рано?
В един документален филм за Австралия бушмен с празнично белосано лице изрече ‘времето е измислено от белите и е без всякакво значение’.
Двайсет години вече не мога да го забравя 🙂
и аз някой път се белосвам празнично :)))))
@Мирчо Люнгов, всъщност Елисавета Багряна има син: Любомир Шапкарев (Уикипедия)