Една бабка се смее между тикви и праз
и в смеха й се чува оня, младият глас.
Карфиол като сняг, сини сливи с прашец.
Тънък студ се промъква като весел крадец.
Миризмата на целина, на малини, на пръст
тича между сергиите и зачерква със кръст
сладоледа, сандалите, гуменките на босо.
Слънцето се провира между хората косо,
без амбиции, кротко, разхладено, небрежно.
Ако търсите нещо сигурно и надеждно:
на пазара разменят плодове срещу глад,
аромата на село срещу грохот на град,
тука има узрели хрупкави витамини,
има вейки, отчупени от зелени градини,
има мед, мармалад, круши с мека позлата,
топлина за коремчето и храна за душата.