Топлината в дървата спи като какавида.
Щом разпери крила, в огъня ще я видя.
Но сега на ръце я пренасям в мазето,
както доста отдавна си прегръщах детето.
Имам среща насрочена със една дълга зима.
И топор за отпор, и камина си имам.
И човек, да задрямваме насред приказки сладки.
И домашни рецепти в пожълтели тетрадки.
Остър страх на трески се забива във пръста ми.
Смок стопан скрива къщата в лъскавите си пръстени.
Аз тренирам увереност. Нося колкото мога.
Тежките цепеници са консерви със огън.
Мария Донева
Чудничко! Можеш да влезеш в стихотворението като в рисунките на Бърт ог „Мери Попинз.“
Особено ако си правил същото безброй пъти 🙂
Изобщо не съм го правила много пъти, защото съм на едно тривиално и прозаично парно отопление. Единственото, което съм правила много пъти, е, че съм посрещала дълги зими и съм опитвала да си вадя трески от пръста
Все има някакво съвпадение значи.