За мен беше трудна година и се радвам, че свършва. Поне символично да кажа край, стига толкова. Махай се, лошо. А ти, хубаво, стой така, както си беше, и продължавай да растеш и да хубавееш.

От доста години си правя обзор на работата тук, в блога, ще го направя и сега. Самият блог е малко позанемарен, защото почти не шия играчки, чиито снимки да качвам; а спрях да слагам и линкове към статиите.

Статии за книги.

До юни включително пишех по две статии за новоизлезли книги за „Сега“.
Когато се наложи да спра работата си там, това ми разби сърцето. Но то беше превързано и излекувано почти мигом!
От юли всяка седмица пиша за детски книги в Книговище, а за книги за възрастни – в Медиапул. Благодаря от все сърце и на трите медии, които ми дават място да споделям пламенното си пристрастие към най-любимото ми нещо на света, книгите.
Три медии писмено, и една – устно – в родното радио Стара Загора.
Това е най-времеемкото ми занимание, което изисква да прочитам най-малко по две книги седмично. Понякога се начитам едно хубаво, пиша няколко статии и после може цяла седмица книга да не отворя. Или да отворя, за да я преведа.

Преводи

Преводи в стихове, скок-подскок. На детски книги. Превела съм общо 25 заглавия. Какво излезе през 2025, написах тук, има за издаване още.
Имах голямото удоволствие да гостувам на едно преводаческо сборище, организирано от фондация „Елизабет Костова“, и да разкажа там как се справям (добре, зле, лесно, трудно, като цяло весело).
Едно прелестно събитие (всъщност цял букет от събития в неговите рамки) – фестивалът Постскриптум в Стара Загора. За мен той започна със срещата с Екатерина Петрова и Стефан Русинов. И сега имам едно такова чувство, че нещо вътре в мен се разсъмва, когато се сетя за онзи ден.

Като говорим за превеждане, „Мишките отиват на опера“ предстои да излезе на албански език, а „Нетърпение в кутия“ – на полски, благодарение на агенция „София“.

Новата книга през 2025 – „Моите кукли“

*

Музика

Имахме концерти с Джазът пее на български, един през пролетта и един през есента. Но пък имаме нещо за показване и празнуване, и то ще е през януари, ура ура, очаквайте.

Имахме оперни концерти в Стара Загора и в София заедно с младите солисти от Старозагорската опера и със студенти от консерваторията. Не знам колко концерта направихме с тази програма, „В света на операта“, изтървах им бройката, но всеки от тях беше чуден.

Започнах да пиша текстове за песни за Канев мюзик, първата беше онази сладурска мексиканска песничка за Деня на мъртвите, ще има и още. Радвам се!

Нещо прекрасно и значимо беше спектакълът „Мишките отиват на опера“ в Камерна опера Благоевград. Изключително много се гордея, че имам принос към това представление.

Финалът на музикалната ми година беше хоровият концерт за Коледа с домакин квартет 4/4 с диригент Дончо Донев.

*

Срещи с читатели

Нямам възможност да пътувам когато си искам и се наложи да отказвам покани, за което съжалявам; приемам ги по принцип, а конкретно ги насрочваме за неопределено бъдеще.
Все пак успях да участвам в няколко събития, главно в Стара Загора.

Освен на фестивала Post Scriptum, имах и други срещи с четящи старозагорци.
На „Поети в театъра“ на 27 март.
На Пролетния литературен салон.
На честването на 140 години от рождението на Николай Лилиев.
На Бедечка фест.
На срещата с Яп Робен (чудесна среща, чудесен писател!)
В детски градини, забавачки и училища – безчет.

*
Все пък имаше и извънградско!
Имах срещи в Бузовград на Фестивала на люляка, в Чавдар, София, Копринка, Благоевград, „Пос(в)ещение на картина“ в Казанлък, в Сливен, Шумен, Варна, Самуилово, в Ръкоделницата в Пловдив.

*
И международно!
Гостувах в Брюксел, имах срещи с възрастна публика и с деца там.

*
И не по работа, а за удоволствие отидохме в Картахена и в Прага.
Видях и морето за два-три дни.

Учение

Станах студентка. Уча магистратура „Библиотечно-информационни технологии“. Много ми харесва! Лекциите ми бяха много интересни. Тестовете ми бяха трудни. На писането на курсови работи съм в стихията си. Практиката в библиотека „Родина“ беше рай.
Да видим как ще бъде през втория семестър.

*
Така мина годината. Добра ли беше, лоша ли – и двете. Имах трудности от здравословен характер. Остарях, но се надявам да е временно. Имах си мечти и някои от тях се сбъднаха, а други оцеляха и се засилват за сбъдване някъде в бъдещето. Написах пиеса, на която се радвам и се надявам да си намери режисьор и театър. Имам принтер за хартиени снимки, редя ги в албуми и им се възхищавам. И пъзели редя.
Много се старах за всичко, с което се занимавах, и влагах ум, сърце и душа.
Държа се за живота си и много го обичам.

Благодаря!