Вече се бях примирила, че и това няма да направя.
Откакто майка ми я няма, загубих част от способностите си – не плета, не шия, не правя никакви неща. Нямам сила в ръцете, просто това нещо спря.
Включително коледни картички, няма бе, няма никой. Опитах се насила – направих три грозни и се изтощих.
И днес, моля ви се, без да възнамерявам и без да решавам, просто станаха.
Снимката е на светлината на лампата, на живо са по-хубави.
Почувствах се добре.
Мария Донева 
А аз си мисля, че тях ги има. Никога преди не съм сънувала баща си толкова често. Сякаш стои на границата между видимото и невидимото и чака да загубя контрол върху ума си, за да влезе.
А животът постепенно се завръща. Намира си причини, учи се пак на малките радости, сдобрява се с ищаха, припомня си старите умения и се сдобива с нови. Или това са само думи, които не създават потока, а се носят по повърхността му. Потокът е по-силен от всичко останало. Само дето ни трябва време, за да обвием с обич и благодарност песъчинката, да притъпим остротата ѝ и да започнем да отместваме вниманието си от нея, преди да усетим пак потока.
Мисля, че това се случва много по-бързо при хора като теб, които са свързани с другите.