Учтивост

Ох, колко е хубаво да се наревеш,
без да си имал това намерение.
Да ревеш десет часа, без да спреш,
до последна сълза и до изтощение.

И да поревеш още малко преди да заспиш,
да се нажабиш в сълзи, чак да ти омръзне.
И ако ти е горещо, да излезеш да се разхладиш,
или да си обуеш чорапи, в случай че зъзнеш.

И после да ожаднееш и да пиеш вода,
да се протегнеш, чак да ти изпука гръбнакът.
Твоята красива, силна, тежка беда
да се отдръпне учтиво и да почака.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s