Не знам по-сладко от това, да се събудиш и да си добре наспан.
Мислех днес да си сложа банския, якето, в чантата – сандвич, вода, книга за четене, книга за превеждане, фотоапарат… да изляза и да не се прибера, докато не се мръкне към 11 през нощта. То пък взе, че заръси един дъждец. Намерих си акварелни моливчета и хубава пейка до морето. Заговори ме един турчин от кюрдски произход, много беше мил човекът, пък аз – такава коза, ни телефона си дадох, ни се съгласих да изпием по едно. Преведох малко от книгата за драконите, снимах птица, милвах котка, после се прибрах да си говорим с Дали, да ядем и да се смеем.
Ако обещая да не ям ябълки, ще ме оставят ли да ходя гола и да живея тук завинаги?