Да направя нещо като дневник със снимки от Стрьомстад?
Аз долетях, имах си приключения по пътя, и изобщо не се загубих.
Това съм аз.
Тук е много хубаво. Не искам нищо да оценявам, нито да сравнявам, нито да описвам. Ще слагам в блога по някоя снимка и ще почакам мислите ми да се избистрят, а въодушевлението да се натича и навика, пък да легне да поспи, и тогава ще видим ще ми дойдат ли умни думи.
Тук си ами, къде ще си?
Винаги тук и само сега! 🙂