Снимки от Казанлък + защото съм разсеяна…

Казанлък, още се усмихвам.
Удивително е, чудно-видимо и ясно.
Където крещят на децата, и децата крещят.
Сто деца, които едва се сдържат да не се разкрещят, дори и да успеят да се сдържат – това предизвиква главоболие. Вижда се и се усеща. Смисълът панически си събира багажа и скача през прозореца, за да се спаси, а аз се питам – как попаднах тук и защо говоря тези безсмислени неща, и изобщо какво правя с живота си…
А на друго място на децата им се говори благо и спокойно. И ето ти сто деца, които са мили и любопитни, не се притесняват да разговарят и да задават въпроси, усмихнати са. Идват да ми кажат нещо, но се засрамват и вместо това ме гушват, а може ли автограф, не си тръгват, смисълът и той.
Имам снимки, взех ги от ТУК.
А на трето място, бях на среща на „Искра“ 4 и видях верни приятели, малко си поревах, повечко се посмяхме.
Обичам.

 

Щях да казвам следното:
Надписах една книга погрешно. Училището се казва ОУ „Свети Паисий Хилендарски“, пък аз взех, че написах:

На читателите на библиотеката при СУ „Свети Климент Охридски“ с пожелание да бъдат весели, здрави и много щастливи!

Сега търся училище СУ „Свети Климент Охридски“, за да му изпратя един брой от „Патилата на метлата“ – тя си го избра, няма да й троша хатъра.
Някой?

Послепис:
Книгата си намери училище, в понеделник ще я изпратя! 🙂

4 thoughts on “Снимки от Казанлък + защото съм разсеяна…

  1. „Смисълът панически си събира багажа“ — и остават деца, които крещят, където им крещят. И каквото и да правим с живота си — е обречено.
    Толкова бързо се губи всякаква надежда, че крещящите някога ще се чуят. Точно на 20 април, този петък, си тръгнах с убитото настроение от поражението, с убеденото самоопределяне за себе си: за нищо я не биваше…
    Не става с магическата пръчка да им се усмихнеш благо на децата и спокойствието да се случи.
    Късметът на онази, наситена с многостранна усилена комуникация среда, където неизвестностите се трупат на камара и връхлитат понякога бурно, помитащи всякакви планирани намерения, този късмет невинаги е на късмет. 🙂 😦
    Хубаво ми е, когато пристигна в блога ти, Мария, и ти отново си оптимист. Отново намирам мъничко зрънце вяра, че си струва пак да опитам следващия петък. Пък, да става каквото ще!

Оставяне на отзив за Анна Гочева Отказ

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s