Зулейха отваря очи

 

Това е най-хубавият роман, който съм чела от месеци, може би дори от години.
Започва толкова потресаващо, че си казваш – нищо по-лошо от това не може да се случи. Каквото и да стане, то ще е освобождение.
Зареждат се тежки, жестоки, зловещи събития.
Историята е за Съветския съюз между 1930 и 1946 година.
Този период ми е много интересен. Дипломната ми работа навремето беше за мемоарите на Надежда Манделщам, всички страшни истории за времето, войната, политиката, и как хората успяват – или не успяват – да запазят човечността си.
Обаче точно такава гледна точка към историята никога не съм срещала.

Това е историята на Зулейха – говоря ви за „Зулейха отваря очи” на Гузел Яхина, преведена от руски от Ася Григорова.
Авторката – Гузел Яхина – е млада жена, родена е през 1977. Това е първият й роман. Прототип на героинята е нейната баба. Те са татари, живели са, както прадедите им векове назад, с вярванията, в които Аллах е почитан с упование и страх наравно с езическите духове и добри или зловредни божества; в тежък, безкраен труд до изнемога, в дом, в който съпругата е повече добитък, отколкото човешко същество. Звучи като приказка, звучи като ад. Зулейха няма нищо, нито миг свобода, нито някакво притежание, починали са и четирите й дъщери, свекърва й я измъчва нечовешки, а тя изпитва безкрайна признателност и животински страх към мъжа си… А всички промени, които застрашават този вековен порядък, изглеждат заплашителни и непоносими.
Чудно, че човекът, който слага край на този свят, е палачът на мъжа й… И колко чудно-красиво е, че се появява първо гласът му, с красива, неразбираема песен. Интернационала. Сега си помислих – ами той защо никога повече, до края на книгата, не запява? Има още една песен, на самия финал, любовна песен за пролетта и радостта от живота.
И още нещо има, в което откривам непоследователност – на няколко места в първата половина на книгата има пасажи с курсив, в които се казва какво ще се случи с героя след излизането му от това повествование. Само на няколко. Така, така ми се иска да знаех какво ще се случи… няма да ви кажа с кого. С Йосиф. А пък така, този край дава надежда, която ми разбива сърцето.
После следват истории, които са ни смътно познати, чували сме, чели сме, татко ми е разказвал за това, как насила са вкарвали хората в ТКЗС, чели сме „Мъртво вълнение”.
Обаче нищо не знаем. Даже след като прочетем „Зулийха отваря очи”, пак няма да знаем нищо, ще знаем една буква от световната литература.
Четенето на тази книга беше дълбоко, емоционално, потапящо преживяване. За зимата, затвора, пътуването в тъмния вагон, реката, майчинството, оцеляването, гората… Едната нощ не можах да оставя книгата до два през нощта, макар че очите ми се затваряха, на втория ден четох, а когато ми останаха двайсетина страници, така ми се досвидя, че няколко часа не четох… Не помня от кога не ми е било толкова увлекателно и интересно, не бях се потапяла в толкова заразителни чувства на любов, страдание, привързаност, възхищение, омраза, тревога, че ще им се случи още нещо лошо, облекчение…
Мисля, че любимите ми страници са за стенописа, а също и там, където Зулейха разказва приказки на Юсуф и после как той си представя живота извън Семрук.
Докато четях, търсех в интернет неща и места. Например дълго гледах гарата в Казан, тя наистина прилича на бисквитка.

И да, колко хора са били съсипани, изселени, избити… Колко добри хора са извършвали нечувани злини… С колко много кръв е написана историята, и колко много красота има – в силата, в любовта, в приказките, в природата, в изкуството, в добротата, която си даваме взаимно и така се спасяваме.
Влюбена съм в тази книга. Разтърсваща, мъчителна, прекрасна.

Прочетох ето този разговор, не по-малко интересен от самия роман.
https://express-k.kz/news/kultura_expert/zuleykha_otkryvaet_glaza_roman_o_modernizatsii-107955

Първата ми реакция беше – о, колко наивно чета. Втората – да, наивно и с огромно удоволствие.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s