Той вика в пустинята.

 

 

Той вика в пустинята.
Мене.
Ужасно ми е студено.
Той знае къде съм
скрита.
Лицето му е изпито.
Копнежи, мечти.
Съблазни.
Ръцете ми са напразни.
Сънят ми мълчи
размътен.
Той вика. И търси пътя.
Ще дойде
да ме открадне.
И зъбите му са гладни.
Не знам дали
съществувам.
Но той вика.
Аз го чувам.

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s