Добро утро!
Мили мои.
Тази година ще имам нова книга.
На вчерашния много хубав, топъл и празничен ден получих потвърждение.
Книгата ще съдържа избрани стихотворения от минали години. Ще бъде красива предколедна книга за гушкане и за подарявяне. Знам, че ще бъде красива, защото Иво Рафаилов ще направи корицата.
Защо ви пиша всичко това сега?
За да ви кажа колко ми е радостно. Странно – едно такова тихичко радостно. Нищо, тъкмо ще има накъде да се засилва. И послеее… Ееехххх….
И защото ви моля, ако някой си има любимо стихотворение от досегашните книги, може ли да ме подсети, за да не го пропусна? Може с линк, или с две-три думи, аз ще се сетя за кое става дума.
Благодаря още от сега!
❤
Мария Донева 
Аз моля за онзи текст „Някой да обича лицето ти“ и още за тревата, която „под зелен мустак се смее“ и е „заета да расте“. На добър час на новата книга.
Тревата иска да расте 🙂 Непременно.
Но няма да включвам проза.
Благодаря!
Те на мен повечето ми са любими !!! А сега де !! И такива неща има. Но има едно….за което някой път ще ти кажа нещо.
хайде де? 🙂
„Така е просто, просто е така……“
то ми е от задължителните 🙂
стихотворението, в което тя се кани да пътува… И от Меко слънце: стр. 85, 84, 80, … ей, да избера е много трудно. стр. 14, 17, 18, 22, 25, 29, 36 и всички преводи на текстове на песни, 40 стр.,47, 48, 53, 55, 59, 60, 62, 69, 71, 73, 75, 79. От Магазина за обли камъчета: 5, 7, 8, 13, 15, 16, 18, 22, 24, 28, 29, 33, 34, 38, 39,43, 45,46,48,50,52,53,54,58,59,. От черешките: с. 5, 9, 11, 15, 16,18, 19, 21, 29, 31, 33, 34, 35, 36, 44, 46, 50, 54, 57, 59, 61, 63, 64, 65, 68, 71, 72, 74, 75, 79, 81, 84, 85,87, 90,91,92. От чистите.: 6,8,9, 11-това ми е пушкиновско, 12,14,16,18,19, 21, 23,26, 29, 31, 32, 34, 36,37, 38,41,44,47,51,53, и 52, 56,58,61,62,64. И Заека, разбира се. Непосилна задача. Аз бих ги събрала всичките.
Галя, точно това направих и аз 🙂
Без заека обаче, просто няма как.
Чакам да събера предложенията и започвам да обмислям и да подреждам.
Благодаря ти! ❤
Естествено, аз съм си харесал *И* Бабичка една. *И*-то е главно, защото
това стихотворение не е самотно. Аз харесвам целия свят, наречен МАРИЯ
ДОНЕВА. Но Бабичка една ми е на сърце. Сигурно защото аз съм… Дядечка…
Влиза!
това ми е много прясно и много любимо, не зная дали е част от предишна книга, но бих искала да го има в бъдеща :)) Прегръдки, Мария!
ТОЙ Е МЪЖ 🙂
И … всички останали 🙂
Вчера след разговора с госпожа Апостолова първо се обадих на него. Събудих го 🙂 Ама се зарадва де. ❤
Това е едно от най-любимите ми: 🙂
Загадка
01/09/2015
Копнея за живота ти. В мъгла е всеки ден,
във който се събуждаш в леглото си без мен.
Тогава се превръщаш в далечен непознат
във непозната къща. И ме измъчва глад
за буквите в писмата, за твоето кафе.
Прахът, покрил нещата с прозрачно кадифе,
и как ли ги подреждаш… Загадка е голяма
различно ли изглеждаш, когато мен ме няма.
Спокойно ли ме чакаш. Щастливо ли живееш.
Досеща ли се някой сърцето ти къде е.
то е новичко, сигурно ще остане за някоя бъдеща книжка 🙂
Ихх! Честито, Мария!
Да знаеш само как се радвам за теб!
А ето и едно от любимите ми твои стихотворения:
…
Меко и топло, следобедът – тих.
Щях да чета, но във сън се унасям.
Чувам елхата как рони игли.
Чувам дори как блещука украсата.
…
❤
това ме изненада 🙂 ще видя дали ще му се намери местенце, Тошко 🙂
Здравейте,
моля и за това стихотворение, ако може:
Най-ценното
Най-ценното не струва нищо.
И няма как да стане твой
просененият, пълен с мишки,
дълбок и примирен покой.
И добавете и снимка на оранжевия слон – с него всичко ще стане по-весело и живо.
това стихотворение е и в моята селекция 🙂
пък слонът живее в едно антре в Швеция, добре е 🙂
Това за Слона е супер, но нека погостува и на страничка на книгата, в Швеция понякога става студено, а все пак той е Слон, оранжев 🙂
С риск да сране нахално, може ли да добавите и за Малката любов ?
Една малка любов във леглото се сгушила,
лавандула цъфтяла и тя я подушила,
ромоляли щурци и почти се смрачавало 🙂
Иво Рафаилов ще прави книгата, но не вярвам плановете му да включват слон. Истината е, че много се вълнувам какво ще е решението му за корицата, ще ми се да можех да надникна в бъдещето и поне за мигче да я зърна готова!
Детските крачета
всъщност са зверчета,
хванати на тясно.
Чуй – крачето дясно…
😉
Надявам се някога да направя книжка за деца и то ще бъде в нея 🙂
Късно ли е вече за състава на новата Коледна книга – аз за съжаление едва сега открих това стихотворение😞! Може ли да включите и него:
Как светът продължава,
любовта щом приключи?
Те не го заслужават.
Как можа да се случи?
Благодаря и успехи и радост !
Теодора
На този етап вече не добавям, а махам стихотворения. Целият процес стана направо мъчителен, честно казано. Дано се свърши колкото може по-скоро.