.
От този вид тъмнозелено,
което намеква „все още”.
Замръкне ли, става студено.
Притварям прозорците нощем.
Заключвам вратата. Със дрехи
от хладния свят се отделям.
Започвам да търся утехи.
Да правя сладкиши в неделя.
Припомням си колко отдавна
не сме се целували с чая.
Приготвям се меко и плавно
за студ. И защото не зная
дали ще намеря прегръдки,
в които насън да се скрия,
отпивам луната на глътки
и се упражнявам да вия.
Мария Донева 
Както винаги – прекрасно настроение. Тази сутрин прочетох на Арсений Тарковски онова стихотворениие за лятото, което прегаря – только этого мало. Асоциациите са едни и същи. Мария, имам чувството, че пишеш стихове тъй както дишаш – с невероятна лекота. Благословена си!
Благодаря 🙂
…
От този вид алено-златно,
което прилича на есен,
и някак гальовно, не-лятно
пришушва ми вятърът песен.
Отварям прозореца – вече
за тихата обич е време,
за тази чаровница вечер –
тя идва тъгата да вземе.
А вънка – чевръстница котка
минава с достойнство през двора
и, боже, с такава походка,
а няма наоколо хора.
И знае го вятърът даже –
за силната тръпка на жажда,
и ето какво ще ти кажа –
че ново начало се ражда.
.
Честит рожден ден, Мария!
.
03. 09. 2015
. ❤
Най-хубавото на света! Благодаря, Тошко!
Чинно свели глави,
във безкрайни редици,
като жалеещи мъртъв диктатор
корейски войници,
слънчогледите гледат надолу.
Д.К.
Честит Рожден Ден! (F)