На младост само – красота.
Тя после става безполезна.
С кафяви сгърчени листа
и слънчогледът днес залезе.
На семките им причерня.
Стъблото грозно се разголи.
Сега кого да обвиня,
че няма дъжд и не е пролет?
Изправен като слънчоглед,
минава август снизходително.
Повдигат остри рамене
и сменят темата щурците.
Щурците обръщат гласа си на зима, особено след 15 август – Успение на Света Богородица. Времето спира и се замисля за себе си.
Ще имам имен ден! 🙂
Много красиво!
малко тъжно
*Тръгвай обратно,*
*слънце в края на август!*
*…Дрънка щурецът.*
още сме в средатаааааа
Не тъга,по-скоро болка и примирено скрито отчаяние -мисля,че много точно текстът разказва за състоянието на хората,за които младостта отдавна си е отишла.
Чак да „става безполезна“. А кой ще спасява света?!
🙂
🙂