Две човечета по поръчка и още едно, защото не можах да се спра.

И пак по същата причина – едно коте със сърчица, изрисувани върху кльощавия му хълбок от Самата Природа.

Докато го гледах през оградата, мислех за „Тихо“ на Христо Фотев.

И моята носталгия единствено

ме стопляше със детските си хълбоци

и викаше насреща ми: приятелю,

не вярвай, че морето е измислица.

Морето съществува – и достатъчна

е вярата ти в някакво приятелство,

за да израсне бавно пред очите ти.