Мъчително влюбване. Чак те боли.
Мъглата оставя по всички игли
на тъмните борове капчици влага.
Сърцето те стяга. Сърцето те стяга.
Потапя те прилив от чувството остро,
и всеки предмет се превръща във остров.
Не си се надявал от страсти да страдаш.
Държиш се за всичко, и падаш, и падаш.
Мъглата ли хващаш в ръцете си груби?
Откъснеш ли щастие – ще го погубиш.
Не го ли откъснеш – с какво ще живееш?
Сърцето ти пее. Сърцето ти пее.
След няколко мига, красиво ужасни,
мъглата се вдига. Какво не е ясно?
Мария Донева 
Ихх! Мария!…
…
Мъчително влюбване. Ала защо ли
двамата с тебе – безлисти тополи
тръпнем от вятъра, който ни свежда,
слушаме лошото – то ни нарежда
вече да спираме още да искаме,
да се научим плача да потискаме,
да се страхуваме в дългите нощи,
да премълчаваме – трябва ли още
да се задават горчиви въпроси,
взор да отваряме, който да проси
топло да дойде – а кой е отсреща?
И затова ли внезапно ни среща
мъчително влюбване – за да изпита
как сме със чашата… вече изпита…
…
.
🙂
❤