Яснота

 

Мъчително влюбване. Чак те боли.
Мъглата оставя по всички игли

на тъмните борове капчици влага.
Сърцето те стяга. Сърцето те стяга.

Потапя те прилив от чувството остро,
и всеки предмет се превръща във остров.

Не си се надявал от страсти да страдаш.
Държиш се за всичко, и падаш, и падаш.

Мъглата ли хващаш в ръцете си груби?
Откъснеш ли щастие – ще го погубиш.

Не го ли откъснеш – с какво ще живееш?
Сърцето ти пее. Сърцето ти пее.

След няколко мига, красиво ужасни,
мъглата се вдига. Какво не е ясно?

 

2 thoughts on “Яснота

  1. Ихх! Мария!…

    Мъчително влюбване. Ала защо ли
    двамата с тебе – безлисти тополи

    тръпнем от вятъра, който ни свежда,
    слушаме лошото – то ни нарежда

    вече да спираме още да искаме,
    да се научим плача да потискаме,

    да се страхуваме в дългите нощи,
    да премълчаваме – трябва ли още

    да се задават горчиви въпроси,
    взор да отваряме, който да проси

    топло да дойде – а кой е отсреща?
    И затова ли внезапно ни среща

    мъчително влюбване – за да изпита
    как сме със чашата… вече изпита…

    .
    🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s