За Магелан и баба му

 

(по действителен случай)

Тази сутрин Магелан
плесна челото си с длан.
Нещо… Нещо бе забравил,
нещо бе недонаправил…
Куфарът му е готов.
Джаджите за риболов,
пушката, шишето с рома.
Дънките от корекома
и удобните обувки.
Няма тука плувки, джувки
или женска глезотия.
Магелан не бе от тия.

Все пак глождеше го нещо.
Пийна си кафе горещо.
Докато е още млад,
искаше да види свят.
Заверил си бе билета…

Да бе!
Бабата си клета
Магелан бе пренебрегнал,
чувствата й бе засегнал –
ходеше незадомен,
вечен пътник и ерген.

„Бабо, бабичко любима,
не ръмжи, надежда има!
Аз съм още доста млад.
До Чикаго и назад
още малко ще пошаря,
после ще се окошаря.
Ти не си старица слаба.
Ти си Вечната Ми Баба.
Чакай. Потърпи. Потрай.
Бабо, ти си земен рай.
До ще време и за сватба.
Магелан ще те зарадва –
някога, но не сега.
Тръгвам вече към брега.
Любя, тача края наш,
но сега ме чакат в САЩ.
Този свят ми е на длан.

Подпис: Весел Магелан.”

 

4 thoughts on “За Магелан и баба му

  1. Ехаа!
    Корабоплавателно и откривателско!

    То така, но Магелана
    некаква си поспалана
    как успя да го надуши –
    ужким тъй, седи и пуши,
    пък очичките – нащрек!
    Туй то, нужният човек,
    одма той ще си я вземе,
    няма да му бъде бреме
    и с такава сладка дружка –
    тя в креватчето е пушка,
    та какъвто е засмян –
    няма да усети зян!

    Всичко хубаво, обаче
    Магеланът май не рачи
    път със нея да споделя!
    Време няма, сал неделя
    щото е до самолета…

    Ми сега!
    Нерада, клета
    ли пред него да изглежда,
    белким кимне и… Надежда
    със покорност да подхрани
    или с друго да захване?

    „Мила бабке – и написа,
    – знам, че Магелан те слиса
    с тоз внезапен воаяж,
    но е сам, без антураж,
    току-виж ще се загуби,
    там, във Щатите са груби,
    той пък – с нежната душица…
    Ала аз като орлица
    ще го вардя от несгоди!”
    Дипломацията води
    до желаното с успех.
    Бабката кандиса, брех,
    хем снахица ще си има,
    хем – подарък в ледна зима –
    шал от нея, чуден дар!
    Внукът и с късмет, на кяр!
    Ей сега ще го навие!

    А какво видяхме ние?
    Поспалана уж, но с нюх –
    сеща се на място, ух!

    … Бабке, бабке, закъде си
    с тоз конфликт на интереси?…

    .
    🙂

  2. А пък мен ме чакат във БеГе-то… Утре.
    Както би казал д-р Толев – „Ихх!“ пак ще се разминем с тоя Весел Магелан!.. Нейде – я над Атлантика, я в Пасифика… Съдба!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s