(по действителен случай)
Тази сутрин Магелан
плесна челото си с длан.
Нещо… Нещо бе забравил,
нещо бе недонаправил…
Куфарът му е готов.
Джаджите за риболов,
пушката, шишето с рома.
Дънките от корекома
и удобните обувки.
Няма тука плувки, джувки
или женска глезотия.
Магелан не бе от тия.
Все пак глождеше го нещо.
Пийна си кафе горещо.
Докато е още млад,
искаше да види свят.
Заверил си бе билета…
Да бе!
Бабата си клета
Магелан бе пренебрегнал,
чувствата й бе засегнал –
ходеше незадомен,
вечен пътник и ерген.
„Бабо, бабичко любима,
не ръмжи, надежда има!
Аз съм още доста млад.
До Чикаго и назад
още малко ще пошаря,
после ще се окошаря.
Ти не си старица слаба.
Ти си Вечната Ми Баба.
Чакай. Потърпи. Потрай.
Бабо, ти си земен рай.
До ще време и за сватба.
Магелан ще те зарадва –
някога, но не сега.
Тръгвам вече към брега.
Любя, тача края наш,
но сега ме чакат в САЩ.
Този свят ми е на длан.
Подпис: Весел Магелан.”
Мария Донева 
Ехаа!
Корабоплавателно и откривателско!
…
То така, но Магелана
некаква си поспалана
как успя да го надуши –
ужким тъй, седи и пуши,
пък очичките – нащрек!
Туй то, нужният човек,
одма той ще си я вземе,
няма да му бъде бреме
и с такава сладка дружка –
тя в креватчето е пушка,
та какъвто е засмян –
няма да усети зян!
Всичко хубаво, обаче
Магеланът май не рачи
път със нея да споделя!
Време няма, сал неделя
щото е до самолета…
Ми сега!
Нерада, клета
ли пред него да изглежда,
белким кимне и… Надежда
със покорност да подхрани
или с друго да захване?
„Мила бабке – и написа,
– знам, че Магелан те слиса
с тоз внезапен воаяж,
но е сам, без антураж,
току-виж ще се загуби,
там, във Щатите са груби,
той пък – с нежната душица…
Ала аз като орлица
ще го вардя от несгоди!”
Дипломацията води
до желаното с успех.
Бабката кандиса, брех,
хем снахица ще си има,
хем – подарък в ледна зима –
шал от нея, чуден дар!
Внукът и с късмет, на кяр!
Ей сега ще го навие!
А какво видяхме ние?
Поспалана уж, но с нюх –
сеща се на място, ух!
… Бабке, бабке, закъде си
с тоз конфликт на интереси?…
.
🙂
С баба е лошо, но без баба е много, много по-зле…
А пък мен ме чакат във БеГе-то… Утре.
Както би казал д-р Толев – „Ихх!“ пак ще се разминем с тоя Весел Магелан!.. Нейде – я над Атлантика, я в Пасифика… Съдба!
Да видиш всички, които искаш, и да си прекарате времето щастливо и спокойно!