На най-почетното място – вратата на стаята ми, вече се мъдри плакатът за годишния концерт на децата от ЦНИК (там, където е и литературният клуб „Без заглавие“)
Точно този плакат всъщност не се мъдри. Смее се.
(аз съм върху буквичката С и съм русокоса)
😀 Е, нали нямаше да се издаваме кой къде е 😉
всеки ще познае тези очи!!! :))))
Помислих си, че наистина ти прилича – да не би да е нещо замислено?
🙂
По-скоро усмивката.