*
Търся смешно стихотворение, в което да се описва колко е лошо да си болничък през лятото. Да пази господ, не искам пенсионерския тип „детска поезия“ за другарите, които ритат топка, а героят пази леглото. Нещо без нафталин, без мухъл.
Да е смешно, но трогателно, да показва разбиране на материята, но и да повдига духа.
Няма! Дори аз не съм написала такова. Специфично като за лято.
Усещам го да наднича през прозореца, но не е готово да влезе, а съм толкова безсилна от кашляне, че нямам търпение да го примамя да дойде насам.
Ако имаше такова стихотворение, сигурна съм, че щях да се почувствам по-добре. Щеше да ми подейства общоукрепващо.
Къде си бе, стихотворение…
*
Мария Донева 
„Сътвори ме, де“…
🙂
Ето Ви едно „сиропче“ против кашлица:
„Г-ЖА КИБРИТЕНИТЕ КЛЕЧКИ“
В ролята на горкичкия човек, настинал през август: летовниците-буболечки
В ролята на настинката: г-жа Кибритените клечки (кметица Богомолка)
По зелената морава
с бясна скорост се задава
четириместната триколка
на кметица Богомолка!
Тръгнала е тя на плаж
с десет куфара багаж!!!
Шапки, очила, хавлии,
сандвичи с намазани филии,
шнорхели и маски грамадански,
камуфлажни кремове и бански.
Тежко им на летовниците-буболечки!
Г-жа “Кибритените клечки”
ще им развали почивката,
щом сложи масата с покривката!
мерси :))
колко тежко, колко тежко
е да си болен в лято жежко
текат сополите на плажа
и няма нужда да се мажа
със някой там 15ти фактор,
защото кашлям като трактор
…:)
Това ще бъде моят химн занапред!!!!
Прелест! Благодаря! :))))))))
Бодряшки вик във мен напира,
но спира ме вроденото достойнство.
Похапнах пъпеш, попийнах бира-
сдобих се с коклюш и разстройство.
Ансамбъл свири, чайки грачат,
по плажа пискат дечурлига.
Бащи се карат, майки крачат.
В корема пристъп се надига
А слънцето ме гъделичка
и бодростта ми сякаш спихна.
Не мога нийде да притичкам,
не смея даже и да кихна!
Каква е тази орисия?
Решението – сякаш взето!
Ако след пъпеш, бира пия,
ще кашлям само във морето
Ето какво означава един проблем да се обмисли разностранно! 🙂
Е, не е за стихосбирка, но за усмивка става. Ще опитам друго, друг път:)
Страхотно стихче, много ми харесва, както всяко едно нещо в този блог!!!
много мило, благодаря 🙂