Стихотворение за горкичкия човек, настинал през август

 *

Търся смешно стихотворение, в което да се описва колко е лошо да си болничък през лятото. Да пази господ, не искам пенсионерския тип „детска поезия“ за другарите, които ритат топка, а героят пази леглото. Нещо без нафталин, без мухъл.
Да е смешно, но трогателно, да показва разбиране на материята, но и да повдига духа.

Няма! Дори аз не съм написала такова. Специфично като за лято.

Усещам го да наднича през прозореца, но не е готово да влезе, а съм толкова безсилна от кашляне, че нямам търпение да го примамя да дойде насам.
Ако имаше такова стихотворение, сигурна съм, че щях да се почувствам по-добре. Щеше да ми подейства общоукрепващо.

Къде си бе, стихотворение…

*

11 thoughts on “Стихотворение за горкичкия човек, настинал през август

  1. Ето Ви едно „сиропче“ против кашлица:

    „Г-ЖА КИБРИТЕНИТЕ КЛЕЧКИ“

    В ролята на горкичкия човек, настинал през август: летовниците-буболечки
    В ролята на настинката: г-жа Кибритените клечки (кметица Богомолка)

    По зелената морава
    с бясна скорост се задава
    четириместната триколка
    на кметица Богомолка!
    Тръгнала е тя на плаж
    с десет куфара багаж!!!
    Шапки, очила, хавлии,
    сандвичи с намазани филии,
    шнорхели и маски грамадански,
    камуфлажни кремове и бански.
    Тежко им на летовниците-буболечки!
    Г-жа “Кибритените клечки”
    ще им развали почивката,
    щом сложи масата с покривката!

  2. колко тежко, колко тежко
    е да си болен в лято жежко
    текат сополите на плажа
    и няма нужда да се мажа
    със някой там 15ти фактор,
    защото кашлям като трактор
    …:)

  3. Бодряшки вик във мен напира,
    но спира ме вроденото достойнство.
    Похапнах пъпеш, попийнах бира-
    сдобих се с коклюш и разстройство.

    Ансамбъл свири, чайки грачат,
    по плажа пискат дечурлига.
    Бащи се карат, майки крачат.
    В корема пристъп се надига

    А слънцето ме гъделичка
    и бодростта ми сякаш спихна.
    Не мога нийде да притичкам,
    не смея даже и да кихна!

    Каква е тази орисия?
    Решението – сякаш взето!
    Ако след пъпеш, бира пия,
    ще кашлям само във морето

  4. Е, не е за стихосбирка, но за усмивка става. Ще опитам друго, друг път:)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s