Хората те гледат.
Трябва да внимаваш
при кого отиваш,
от къде минаваш.
Зърнат ли загадка,
свършено е с тебе –
ще те хапнат сладко.
После ще разтребят.
Трябва да изглеждаш
плосък и прозрачен.
Думи ако казваш –
нищо да не значат.
Трябва да запазиш
радостта си скрита –
да не я полазят,
за да я опитат.
Да не я размътят,
да не я омачкат.
Да не я настъпят
със безгрижна крачка.
Но ако трепериш,
как ще съумееш
радост да намериш,
с радост да живееш…
Мария Донева 
Себе си прочетох тук – както нерядко се случва, докато те чете. Но този път наистина ме застреля &ь
не обръщай внимание 🙂
Иххх! Много ми хареса! 🙂
В тази посока виж какво ми иде да река:
…
Хората са много,
а пък ти – самичка,
и те гледат строго,
бедна малка птичко.
Струваш им се странна –
почват да се взират,
ако видят рана –
ровят я, не спират.
Трябва да си плаха,
сива и еднаква –
жалят сиромаха,
който се оплаква.
И добре да скриеш
радостта – например,
тайно да я свиеш
и под друго име.
Да не ти я сграбят,
да не се присмеят,
видят ли те слаба –
лесно ще посмеят.
А ако забравиш
радостта къде е
знам какво да правиш.
С мен ще заживееш.
…
.
🙂
❤
И аз!
Тъгата е най голямото чувство у човека!