Толкова са бели, че ги гледам и усещам как се успокоявам. Нищо специално не привлича погледа ми. Гледам само фигурките им. Отношенията, които изразяват едно спрямо друго с помръдване на рамо, вирнат пискюл на шапката или лекичко извръщане на главата.
Не зная дали да довърша личицата им, или да ги оставя така.
Чисти.
Мария Донева 
С какво ще гледат?
И с какво ще се усмихват?
с всичко!
Спокоен съм значи!
🙂
И аз тъкмо да питам същото, пък то вече коментирано 🙂
🙂