Маковете тичат

 

 

Маковете тичат след колата
с алени изплезени езици.
Лумналото ароматно лято
се разпада на искри от птици,

на пера от огън, на жарава,
на възторг, на радост, на красиво.
Пътят се извива. Притъмнява.
Ние се топим. И си отиваме.

 

 

2 thoughts on “Маковете тичат

Вашият отговор на Мария Отказ