Баклавата се пече
и ухае надалече.
Спеше си като мече,
но сега си буден вече.
Вечерта блести с очи
и сред аромати плува.
Много сладко си личи –
смееш се и ми хитруваш.
Сънен, бос, си дотърчал
и приличаш на момченце.
Много ли си огладнял?
Ще опиташ ли парченце?
До прозореца стоим.
Вън – луна като тава.
Тънък вятър, лед и дим.
Тихо. Запомни това.
Мария Донева 
От това може да стане песен 🙂
Честита Коледа, бъди здрава и щастлива
🙂
Да, и аз още с първите прочетени стихове на Мария си помислих, че доста стихове могат да се превърнат в „гръбнаци“ на песни. А в съвременната бг. музика най-много ме дразни почти повсеместния дефицит на смисленост. Какъвто дефицит липсва тук.:)
липсва липса 🙂
Pingback: Зимно-коледен комплект | Мария Донева