Случи се…

 

Случи се за минути.
Построена накриво,
тишината се срути
върху чувството живо.

После нямаше нищо.
Нито прах. Нито рана.
Отчаяние хищно
за ръката ме хвана.

И къде ме заведе?
И защо ме заключи?
Гълтам въздуха леден.
Гледам с поглед на куче.

И тъгата горчива
като цвят се разпаква.
И кого ще обичам.
И какво ще очаквам.

 

7 thoughts on “Случи се…

  1. Ех, Мария …

    Случи се за минути.
    И дойде тишината.
    Лепнат думите чути
    и намокрят стъклата.

    И отвън се процежда
    от онази мътлица –
    тук-там капки надежда
    и бездомна сълзица.

    Може пак да обичам,
    по-нормално е някак.
    Но какво да изричам
    покрай пътя нататък?

    Не върви да се плаче,
    и без друго е влажно.
    Но ще помня обаче –
    да сме двама е важно.

    .
    . 🙂

  2. Pingback: Случи се … | Тодор Толев

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s