Рожденият ми ден
потропва със копита.
Оглежда се за мен.
Пръхти, подскача, рита.
Докато нощем спим,
подсеща тайно всички.
Подушва – търси дим
от шарени свещички.
Звънчето му звъни.
С опашка смешно маха.
И всички скучни дни
му дават бучки захар.
Мария Донева 
Иде!
Истинско конче. Отмята бретон и пръхти.
Да го познакомя с Маруся:)
🙂
…
Рожденият ти ден
пристига без да пита,
честит, разгорещен,
от всичко ще опита.
Ще вдиша весел шум
и чаша ще изпразни,
повтаря си на ум
куп поздравчета разни.
Очите му блестят,
с целувчица те сгрява –
да, дните си летят,
но твоят ден остава!
…
Честит рожден ден, Мария! 🙂