Това е същество.
То е направено току-що днес, и си няма нищо. Има си песен, която чу, когато му заших ушите, има си и стихотворение.
Но други неща – не, няма си.
Това е мило същество
От скоро съществува.
Уста червена има то –
със нея се целува.
То не говори. Не яде –
нали е от парцали.
То е добро и ще даде
на всеки да го гали.
То е родено втори път,
за втора доза време.
Ще стане по-добър светът
щом някой си го вземе.
Ще бъде кротко. Ще мълчи.
Ще чака, без да диша.
По погледа му ще личи,
че си мечтае скришом.
То над стопанина си плах
ще бди. Ще пази къщата
и ще попива всеки страх,
и в сън ще го превръща.
*
Мария Донева 
…
Това е мило същество,
измислено от тебе.
Парцалено по вещество
и меко като бебе.
Усмива се на този свят,
изглежда го разбира.
Светът е с доста сбъркан цвят,
но кой ли го избира.
И затова със тез очи
през тебе сякаш гледа.
Какво ли там ще различи?
Усмивката е бледа.
Нослето – топче, буди смях,
но то не се обижда.
Нарочно, казва, си избрах
комичност да се вижда.
Това, че тук е си е факт.
Ушички има даже.
На нещо нежно артефакт.
Дано да ни го каже!
.
🙂
мило същество 🙂