Как внезапно

Тя е нежна и пищна.
Тя е топла и зряла.
Тя по дланите пише
на дървото примряло,
и листата къносва,
и на сватба ги кани.
Тя самата докосва
със къносани длани.
И от допира ласкав
плодовете узряват.
И очите й бляскат!

После се замъгляват,
и светът притъмнява,
ако тя помрачнее.
Топлината престава
да трепти и да грее.
Есента от любяща
става хладна. Студена.
Радостта й искряща
е в мъгли потопена.
И промяната стряска.
Иде ред да се страда.

Как внезапно и рязко
спрях и аз да съм млада…

6 thoughts on “Как внезапно

  1. Още се млада, Мария… И вероятно винаги ще бъдеш… Има вечни момичета – може да си от тях… Така че – не бързай…

  2. Ох. И аз все това напоследък разправям на хората – рязко остарях. Как хубаво си го изпяла това чувство! И за любимата ми есен става дума, и за сватби, ехее. Всеки се открива в твой стих веднъж поне ❤

    • То, остаряването, щом е рязко, значи е за малко. Мисля, че плавното е по-трайно.

Оставяне на отзив за Марияна Георгиева Отказ

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s