Мракът

Когато стана малка стара баба,
и вече нищо-нищичко не помня,
за паметта ми, рехава и слаба,
най-дребните неща ще са огромни.

Ще се обаждат всякакви болежки
в разходките – от ден на ден по-къси.
Дори и името ще ми е тежко.
Ще се загубвам даже във дома си.

Ще ме събори първата настинка.
Снежинка щом ме блъсне, ще залитна –
безвредна, безобидна животинка,
старица, като бебе беззащитна.

Тогава ти ела, детенце мило,
поскарай ми се, аз ще те послушам.
Ти ще се стреснеш – как съм се смалила.
Във погледа ти малко ще се сгуша.

А после пак ще хукнеш по задачи.
Яката ти до входа ще оправя.
И после сигурно ще си поплача.
И после името ти ще забравя.

15 thoughts on “Мракът

  1. 🙂 леле, че готино.. 🙂 и виж за ккаво ме подсети – преди доста време, в малка родопска махаличка, след като се бяхме разговорили, една бабичка ми каза на сбогуване: “ Хайде, и да остарееш, айол, да остарееш и побелееш“… колко е по-живо и истинско от „бъди жива и здрава“ …

  2. Много хубаво….страхувам се от старостта, но по-добре да остареем, па макар и да забравяме от време на време.

  3. Аз наистина съм много критичен/същевременно и самокритичен/,защото инстинктивно изисквам повече,но това стихотворение наистина ми хареса.Не знам кой си,не знам коя си,но-браво!

  4. Pingback: Когда я стану маленькой старушкой… | Мария Донева

Оставяне на отзив за lulu Отказ

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s