Предимно зайчета ще ме съпровождат по пътя към Добрич.
И така, от 18:00 във фоайето на Голямата концертна зала в читалище “Йордан Йовков – 1870″ ще се похваля с „Магазин за обли камъчета“.
Надявам се да не се размина с никое от хубавите неща, които ме чакат по пътя.
Ето и едно зайче от „Меко слънце“.
Подминах зайче на поляна,
а то към рейса не погледна.
И мен внезапно страх ме хвана,
че аз го виждам за последно,
че няма пак от тук да мина
и няма смисъл да пътувам.
Че с нещо важно се разминах.
Че все едно не съществувам.
Мария Донева 
Добрич е далече … от мен. Така че аз пък ще чакам снимки 🙂
искам да видя и моренцето…
Ще успееш, то е там, близичко 🙂
мисля да го издебна във Варна 🙂
Podmina li go, ili te ostavi sama da minesh ti po parq.
Zabravi li go, ili ne si spomen ostanal nqokoga vav nqkoi.
I, vajna li si ti za nego, ili sa samo tvoi misli.
Dali ne se nadqvame na neshto, koeto drug ne e pomislil.
а де? 🙂
Стихчето ми напомни на тази книга, която много харесах – http://alvinbg.blogspot.com/2010/05/blog-post.html
Ще я потърся!
Прекрасно е! 🙂
А сега: 🙂
..
Заек нарисуван
върху объл камък.
Весели очи.
🙂