Живият хаос

Патрик Нес е роден през 1971 година. Патрик Нес е почти дете, към днешна дата.
Аз си го представях възрастен, много опитен, защото той е много, много умен.
Глупав човек не може да измисли толкова истински плътен свят и да го изпълни с дишащи, живи детайли, да го насели със същества, приспособени към него, но гъвкави и развиващи се. Млад човек не би могъл да познава толкова добре хората, техните реакции, способността им да се надяват, да се поддават на изкушения, да си влияят, да търсят, да се отчайват, да израстват…
А пък той – почти на моя възраст.
Дали не подценявам младежта?
       

Патрик Нес е автор на трилогията „Живият хаос” – „Не пускай ножа”, „Въпросът и Възражението” и „Чудовищата на войната” – издателство Студио Арт Лайн, 2011, преведени от Златка Паскалева. Има и ново издание – трите книги, пъхнати заедно във футляр (ох, че смешна дума!), и на хубава цена от 39 лева (вместо 45 в насипно състояние). Като стана дума за левове, в момента комплектът може да се купи от сайта на Хеликон с намаление (понеже са сладки); може да се купят и трите книги с намаление от Книга за теб – защото в този сайт работят хора, пристрастни към хубавата книга (коренът е „страст”).

Толкова съм прозрачна…

Ако бях  на планетата, където действието на трилогията се развива, щях да съм от безгласните – защото там мислите на жените не се чуват, както мислите на мъжете и на животните (замислете се). Но сега, тук на Земята, прозрачно ясно се вижда как кръжа около темата на този текст, стеснявам кръговете, а не посягам…
Добре.

Тези три книги са прекрасни.
Мъчително прекрасни, болезнено прекрасни, прекрасни всячески.
Измъчих се, излезе ми душата, давих се, изгарях, смазаха ме от бой, губих си гласа, докато я четях. Протягах се да защитя героите и се уповавах те да ме спасят.
Толкова се вживях в четенето, че вървях с книга по улицата и пресичах на червено, плаках в рейс и се отпусках в прегръдките на гласа на Бен, както седях на ветровита и прашна автобусна спирка.
Мечтаех българското правителство да отпусне стипендия на Патрик Нес, да го настанят тук, да му платят колкото е нужно, за да научи той български език, да изучи историята ни и да напише учебника по история на моя син, за да е интересно и да се разбира какво става в душата на човека в резултат от събитията през годините и вековете.
После осъзнах, че моят син просто трябва да прочете „Живият хаос”, защото мъжете и момчетата, жените и момичетата, лидерите и народът, тираните и терористите, Земята и Сечта, диваците и хората отвътре са едно, свързани.
И ми стана мъчно най-много за това, че моят син в частност книги не чете.
Прииска ми се да му прочета на глас тия три книги.
Гледам, че в думите си за „Не пускай ножа” съм се дивила как се развива образът на Тод от страница в страница.
Е, същото се случва с произведението като цяло, от книга в книга. Цялостно, умно, вълнуващо… има една македонска дума… мъкотръпно! произведение.
(„Любомора” е ревност. „Виножито” е дъга.)
Няма да кажа как свършва последната книга.
Добре, ще кажа.
Любовно.
Нека препиша мъничко от книгата тук, нищо, че който не я е чел, нищо няма да разбере. Нека, моля.

Всичко е наред, Тод, казва Бен. Всичко свърши вече. Войната приключи.
И аз разбирам, че…
Разбирам, че ми прощава.
Прощава ми за всичко, казва ми, че дори не е необходимо да ми бъде прощавано, казва ми, че съм направил най-доброто, което съм могъл, казва ми, че грешките са онова, което ме прави човек, и то не точно грешките, а начинът, по който реагирам на тях, и аз чувствам, чувствам от Шума му, че ми казва, че е време да спра, че вече всичко ще бъде наред…
И тогава за първи път осъзнавам, че не ми казва нищо от това с човешки глас. Изпраща го право в средата на съзнанието ми, всъщност не, не го изпраща вътре, а ме обгръща с казаното, позволява ми да се сгуша уютно в посланието, в проумяването, в прошката, в – тази дума дори не съм я знаел до сега – опрощението, опрощението, което той ми дава, ако се нуждая от него, опрощение за всичко…
– Бен? – казвам объркано, всъщност се чувствам повече от объркан. – Какво става? Шумът ти…
Имаме много неща, за които да си поприказваме, отвръща той, отново не с устата и гласа си, започвам да се чувствам странно, но топлотата му е навсякъде около мен, Бен е навсякъде около мен, и сърцето ми се пръска и се отваря наново, и аз се усмихвам в отговор на неговата усмивка в мен…” („Чудовищата на войната”, стр. 461)

3 thoughts on “Живият хаос

  1. Страхотен текст! Щастлив съм, че имаме хора, с които споделяме тази страст към Нес. Новата му книга – A Monster calls – е още по-прекрасна, но и много различна. Каза ми го преводачката му, която сподели, че плаче, докато я превежда. Очаквам с огромно нетърпение.

  2. Pingback: На пазар за съпруга « Мария Донева

Оставяне на отзив за Мария Отказ

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s