Успяхме ли? Преминахме ли зимата?
Дойде ли време да се преброим?
Обичам да ми изговаряш името.
Да ме поглеждаш, както си вървим.
През гледките, през хората, през времето,
през чувството, което се променя,
от всичко, смогнах само теб да взема,
а ти – да си запазиш само мене.
Сега, след пътя, стигнахме ли някъде?
Дойде ли време вече да се връщаме?
Обичам да ми разкопчаваш якето.
Две копчета и ще си бъда вкъщи.
Мария Донева 
Много красиво стихотворение Мария!!!
Наистина, успяхме ли? Повярвахме ли, че Любовта си струва? Искам да кажа на моето Слънчице: Обичам Те!!! Ти знаеш всичко!
Срещата не е да останем да се чакаме някъде, а да се срещнем по пътя си:))))
ОБИЧАМ ТЕ!!!
страхотно е…
благодаря 🙂
ще влезе в книгата, която готвя, главно заради финала 🙂