Всичко почва и свършва по познатия начин.
Все по-къси отсечки любовта начертава.
Знам защо ще се смеем. Знам кога ще заплача.
А вкуса на тъгата и насън разпознавам.
И соления мирис и взрива на кибрита.
И умората сива. И утехата бяла.
Все по-плитък дъхът. По-безсмислени дните.
Любовта се изкачва по звънтяща спирала.
Изтънява. Топи се. Изразходва се бързо.
Като прах се изронва по лица и предмети.
Става лъч светлина. Щом проблесне, ни свързва.
И не свети. И свети. И не свети. И свети.
Мария Донева 
Заради заглавието 🙂 И края.
🙂
и по-рядко прекалява, но пък е като за последно 🙂
прекалява за разкош 🙂
ех, брък в душата правиш пак… брък, брък
с нокътче? 🙂
Понякога се чудя, дали не е любов ей онзи момент, между светенето и несветенето… Знае ли човек?… 🙂 Благодаря за прекрасната поезия!
тя е велика загадка
любовта е гирлянда
Гьодел, Ешер, Бах
те тълкуват любовта, но не случват любовта
Прекрасно, Мария. Прекрасна Мария. 🙂
их! 🙂
Май, че е вярно!
и е вярно. и не е вярно. и е вярно. 🙂
Май че е от онези мигове, които остават. И траят.
Някак ме върна към това
– – –
ОТКРОВЕНИЕ
Юлско слънце над ледна пустиня.
Ураган над притихнал боаз.
Ти пристигаш при мене – и жаден,
и задъхан посрещам те аз.
И от пориви смерч ни завърта.
Всичко става повеля и зов.
Кой е казал, че може да има
втора, трета, четвърта любов?
Кой е казал? Пак нека си казва!
Ни съм втори, ни трета си ти! –
Всяка обич гори негоряла,
със лъчи неблестели блести.
Всяка обич е звън непрозвънвал,
нова истина, цвят нецъфтял.
Всяка обич е свят неизследван,
първо раждане, ек неечал.
Погледни, необятното мами,
в път ни мами, далечен и нов.
Моя млада любов неживяна,
моя първа любов.
Добри Жотев
това стихотворение го знам наизуст от малка, страхотно е!