Пърхащ речен камък.
Топла перушина.
Мека като лято.
Сива като зима.
Щура се смутено.
Като бебе гука.
Диша учестено
на града в юмрука.
Мария Донева
Пърхащ речен камък.
Топла перушина.
Мека като лято.
Сива като зима.
Щура се смутено.
Като бебе гука.
Диша учестено
на града в юмрука.
Мария Донева 
Иххх! Гугутка! На града в юмрука…
Обаче:
Друго си е да си сврака
край крайпътно барче.
Бол храна за теб, не чакаш,
нищо не нагарча.
Пък наоколо – врабчета,
плахо те обхождат.
Верно, те са цяла чета,
ала ти си Вожда.
.
🙂
– – –
После се опомня,
вижда тротоара,
синьото нагоре,
светлото в безкрая…
Няколко трохички
и вода от дъжд –
пак ще захвърчи, но…
по-леко, изведнъж.