Висок и кльощав Posted on 30/07/2011 by Мария Висок и кльощав, килнат настрани, кръстът е затънал във трева до кръста. Не помни за какво е сложен да напомня. И на кого? Мълчат си двамата със стареца под него и с времето все повече си заприличват. Споделяне:СподелиХаресвам Зареждане... Свързани
Че било кръст… а сетне – храсти, троскот… Какво пък странно има във това? Трева, и мекото ухание на пръст, и всичко се нарежда адски просто… Reply ↓
И лягаш да поспиш сред аромат на чай, и да протегнеш гладки кости. Какъв разкош – да нямаш път назад, да си у вас, да не очакваш гости. Да си пристигнал. Много отдалеч да идва само приглушено ехо от тъжна или неспокойна реч, а ти да нямаш нужда от утеха. Reply ↓
И не е важно времето навън а в случая отгоре падат листи – безшумно, акуратно – като сън, защото тъй природата се чисти. И няма вече тръгване и път, редът напред е повече от скромен – изчистен от тревоги и от плът, оставаш само с името си: спомен… Reply ↓
Мария Донева 
Че било кръст…
а сетне – храсти, троскот…
Какво пък странно има във това?
Трева,
и мекото ухание на пръст,
и всичко се нарежда адски просто…
И лягаш да поспиш сред аромат
на чай, и да протегнеш гладки кости.
Какъв разкош – да нямаш път назад,
да си у вас, да не очакваш гости.
Да си пристигнал. Много отдалеч
да идва само приглушено ехо
от тъжна или неспокойна реч,
а ти да нямаш нужда от утеха.
И не е важно времето навън
а в случая отгоре падат листи –
безшумно, акуратно – като сън,
защото тъй природата се чисти.
И няма вече тръгване и път,
редът напред е повече от скромен –
изчистен от тревоги и от плът,
оставаш само с името си: спомен…