Добре, знам, че яденето загоря, и не се гордея с това.
И дъската за гладене стърчи хладно и величествено, недокосната от човешки ръце.
И съм съгласна, че не е хубаво, дето не отидох на работа.
Ама виж какво хубаво… такова направих!
От чорап, по най-общо вдъхновение от едни прелести, които гледах в блога на чудесната Зорница. То не е блог, а остров на съкровищата.
И така, ето го съществото.
Тук стои като наказано.
Гордее се със своя произход.
Има честни очи.
🙂
Pingback: Ново коте, стар чорап | Bulgarian Blog
и двете са за мачкане :))))))
проверено е – носи на мачкане :)))
Мнооого е сладък чорапения котарачко :))
той ще стане родоначалник на цяла династия
вече се почна 🙂