Тази среща всъщност е раздяла,
и когато разговорът свърши,
знам, че ще изглеждам оцеляла,
ама нещо в мен ще се прекърши.
Няма смисъл да разливам чаши.
Нямам сила глътка да отпия.
Вече нищо няма да е наше.
Вече ние няма да сме ние.
Любенето е било безплодно,
и лъжовни – потните ни длани.
Даже млякото ще бъде годно
с два дни повече от любовта ни.
Мария Донева 
Ех, Мария!!!
🙂
Ах, Мария…
въздъххх…
🙂
Прокарваш идеи на д-р Вилхелм Райх (1897-1957).
Ще се поинтересувам за какво става дума 🙂
ееех….
ндаа…
Pingback: Тази среща | Bulgarian Blog
Ами да, какво да се лъжем. И аз така му казах 🙂
мен хич не ме бива в тези разговори. аз само си мисля някои неща.
аз каквото си помисля, изпявам 🙂 редки са ми жъпките, мумишенсе
мумишенсе :)))))))))))