нощта е тиха като бебе

В леглото сгушена, нощта
си мисли мъркащи неща,
кротува си съвсем самичка.
Над нея – мигащи звездички.
Щурци, трева, светулки дребни…
Нощта е тиха като бебе,
във меки пелени от мрак.
Тя диша бавно. Бутва с крак
една заспала пеперуда.
Притихва – не, не се събуди.
На стрък трева я залюлява.
Нощта така се заиграва,
че без да иска се разсънва.
А после на небето звънва
като изпусната стотинка
и слънцето…

11 thoughts on “нощта е тиха като бебе

  1. ами, хубавичко, поетично котенце гушнало се в теб…много ми хареса метафората ти, звън на паднала монета е появилото се слънце…:)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s