В леглото сгушена, нощта
си мисли мъркащи неща,
кротува си съвсем самичка.
Над нея – мигащи звездички.
Щурци, трева, светулки дребни…
Нощта е тиха като бебе,
във меки пелени от мрак.
Тя диша бавно. Бутва с крак
една заспала пеперуда.
Притихва – не, не се събуди.
На стрък трева я залюлява.
Нощта така се заиграва,
че без да иска се разсънва.
А после на небето звънва
като изпусната стотинка
и слънцето…
една заспала пеперуда.
Притихва – не, не се събуди.
На стрък трева я залюлява.
Нощта така се заиграва,
че без да иска се разсънва.
А после на небето звънва
като изпусната стотинка
и слънцето…
Мария Донева 
Прекрасно е, Мария!
може би малко : ))))
ах, това ще да е някоя топла лятна нощ… 🙂
ама много са хубави те! 🙂
нали, нали 🙂
прекрасно палавка 🙂
:))
ами, хубавичко, поетично котенце гушнало се в теб…много ми хареса метафората ти, звън на паднала монета е появилото се слънце…:)
приказка за приспиване 🙂
аха, за детенце :))
като мен