Имало е малко дъжд,
но като със гума
минал вятърът веднъж,
меко и безшумно,
сух е този тротоар,
леко влажен онзи,
и изпробват своя чар
плъзналите рози,
въздухът блести сребрист,
ароматна влага
вдишва всеки трепкащ лист,
светлината бяга
в лъснали от весел лак локви,
и на чисто
пролетта записва с крак
резедави мисли.
🙂
Момиче, момиче, десетката ми се уголеми стократно от толкова попадения на твои думи в нея. Благодаря за което ♡
това ни прави лесни жертви обаче 🙂
За твоите думи съм готова да бъда лесна жертва тук, сега и винаги 🙂
ех… 🙂
❤
Chudesno
🙂
Много нежно стихче, Мария!
казвам, каквото виждам 🙂