Бодливата роза дъждът я вали
дори по най-ситните меки бодли,
и тя се отпуска в ръцете му мокри,
показва му своите алени рокли,
а той я докосва, където обича,
и между листата й тънки потича,
и нежно и весело я гъделичка,
а тя си повдига полите самичка,
цъфти, изчервява се, тихо се смее,
и даже не се и замисля къде е,
а те са на пътя, съвсем под небето,
и хора минават, и кестени светят,
и слънцето светва. Дъждът си отива,
а мократа роза спокойно заспива.
🙂
Мария Донева
просто вълшебно 🙂
приятно е някак 🙂
Оооооох, колко е хубавооооо… Почувствах се уханно…
Толкова е хубаво, че от няколко часа се опитвам да го преведа на поне един друг език, за да мога да го споделя с любими хора. Ако ми се получи хубаво, ще ти изпратя превода:)
ихааа! 🙂
Иххх! Чудно е!
🙂
като вали 🙂
Убийствено!!!!
Killing me softly with this sound… 🙂
Невероятно, игриво, точно и някакси интимно…
ела 🙂
❤
Русалките се радвали като завали,защото това им напомняло за морето!Стихотворението е много добро, но това е ясно
Благодаря 🙂