Тишината нахлува в стаята

Тишината нахлува в стаята
като природно бедствие,
празна като пространството
под обувките на обесен.

Щом се целунем, тракват зъбите –
лед в чаша.
Мълчим облечени, разлюбени
и има страшно.

6 thoughts on “Тишината нахлува в стаята

  1. Това „има страшно“ е гениално, да знаеш. Едно от онези простички, уж очевидни неща, които, щом някой им намери думите, осъзнаваме, че винаги сме усещали.

Вашият отговор на Beatrice Отказ